Днес е първи октомври. Октомври е месецът на осведомеността за синдрома на Даун – най-честата генетична аномалия.
А това е Серафим. Той е на 8 години.
Когато той се роди, аз плаках. Плаках месеци наред – от неизвестност, безпомощност, страх, че той няма да се развие, от очакване на това, че хората ще бъдат жестоки с него.
Отдавна не плача. Изпълнена съм с гордост и радост, защото възможностите на това дете надминаха най-смелите ми мечти, а подкрепата, която получихме през тези осем години от роднини, приятели и специалисти, е невероятна. Но най-вече съм благодарна, че получих такъв дар от Бога, защото няма такава любов и такава искреност като на тези деца.
Не е страшно да си различен. Не е страшно да се срещнеш с различен човек и да искаш да разбереш – какъв е той и какво мога да му дам и да науча от него?
Страшно е, когато през 2022 година директор на централно столично училище споделя, че такова дете трябва да бъде сред “себеподобни”. Страшно е, когато искат да си такъв, както всички останали. По калъп. Без мнение и без глас.
Не се страхувайте да бъдете различни – светът е шарен!
Лена Чапалова
