Както някои от вас знаят, децата със синдром на Даун са предразположени към напълняване. Ето защо от ранна детска възраст сме се опитвали да осигурим качествена и добра храна за Вяра, без боклуци и вредни неща. Не винаги е идеално, но има ли желание и мисъл – става.
Още на 1-2 годинки, ходейки на парка, сме обсъждали какво да й даваме да похапва, което да е добре. И измислихме – докато другите деца нагъваха солети, чипсове, вафли и други, ние носехме червени чушки. Защото са естествено сладки, сочни, с фибри и витамини. И, о, чудо, ден след ден, докато около количката на Вяра и баба Кати не се събираше тълпа от деца, искащи и те чушка.
Да, на фона на тестената маса чушките изглеждаха екзотични, различни и интересни. Скоро и други родители носеха чушки на децата си.
Освен естетичният външен ефект, наднорменото тегло носи за децата и доста сериозни проблеми и последици. Висока кръвна захар, диабет, болки в ставите, проблеми със сърцето и т.н.
А всичко започва от семейството – какво има на масата – дали детето свиква да вижда и да посяга към кроасани, сладкиши и други изкушения. Или пък вижда ябълки, грозде, банани, боровинки, ягоди. Сами знаете кое е по-добре.
Приучавахме Вяра да познава, опитва и обича зелените неща. Те са с витамини, добри са за перисталтиката и са с малко калории. Така тя полека заобича маруля, рукола, дори авокадо. А кой не обича краставички. Те са идеални – можеш да похапваш много от тях, а са почти само вода, но пък факта, че дъвчеш нещо засища мозъка и коремчето.
Скоро въведохме и броколите, които със своята причудлива форма са много любопитни. Ето защо играта се получи веднага и имахме малки дръвчета, забучени във филийката. И Вяра и Руми ядоха с желание и интерес.
Когато използваме игрови и забавни подходи, по-лесно можем да въведем и научим детето да хапва нов продукт.
Защото никой не рекламира броколи или маруля. Но можем да го направим ние у дома.
* * *
Стани дарител | Свържи се с нас
