Ако нямам Любов……
Всички знаем този цитат от Библията.
Всъщност, Любовта е отношение, подкрепа, приемане, грижа, вяра и ….разцвет.
Всичко, което е обичано, цъфти и се развива, прогресира.
Такава е и Вяра, в новото училище, след като я преместихме.
Ходи с желание, старае се, пише, смята, внимава.
В къщи също сама взима учебниците, чете, решава задачи /по неин си начин 🙂 / и се занимава.
Каква е разликата спрямо предишното учебно заведение – където нямаше възлагане на задачи, проследяване и изискване за работа.
Добро отношение от госпожата, приемане, подкрепа, проследяване на поставените задачи, контрол с уважение, нежна грижа.
И детето се трансформира – от свито и неактивно – гледа будно, участва, пише, следи и работи.
Е, има и много гушкане с нея, това си го знаем 🙂
Съучениците също са разкошни деца, които я приемат нормално, макар и по-различна, разговарят и играят с нея.
И Вяра е щастлива.
Защото, училището освен да ни учи на знания и науки, трябва да ни учи и на добродетели и да станем Човеци, да имаме Любов.
