Вечерта. Вяра (7 г.) вече си е в леглото, изпели сме песничка за лека нощ и тя най-накрая се е кротнала и полека се унася. Изведнъж чувам:
– Мама, тати къде (е)?
– В хола, мамо.
– Може ли отивам в хола и аз?
– Не, мамо, той има работа, като свърши ще дойде да спи. Заспивай сега, и аз отивам да спя след малко.
– Добре, мама, добре…
Вярка прави пауза и след това я чувам как си говори на себе си:
– Тати… хола… работа…
И аз работа… върша…
Стана голяма… искам работя…
Прежда… навивам…
Сега сън… заспивам…
Прозява се няколко пъти и скоро тихо заспива. Аз съм зашеметена и по бузите ми безмълвно се стичат сълзи на щастие и гордост ❤
Честит празник, мое умно момиче! Вярвам, че като пораснеш, можеш да работиш каквото поискаш, стига да го желаеш истински и да си щастлива! А дотогава не спирай да играеш, да лудуваш, да попиваш света около себе си и да оставяш ярка следа, където и да минеш! ❤
От цялото си сърце пожелавам същото и на всички малки, големи и още по-големи деца! ❤
ЧЕСТИТ 1 ЮНИ! ❤