Както някои от вас знаят, нашите работилнички в клуб “Всеки Може” са предимно през уикенда – неделя, а и в понеделник, за децата и родителите, които не могат в неделя.
Обикновено когато нашите децата вечер заспят – ние вече сме тотално скапани и уморени 🙂 Но все пак – разказваме си как е минало, дискутираме, анализираме.
И знаете ли – заспиваме доста уморени, но щастливи.
Щастливи, защото деца, които до вчера са стояли мълчаливи, затворени – вече поздравяват другите, бъркат шейкове и плодови салати, режат картинки и лепят, играят в кръг, пеят, танцуват, радват се….
И всичко това е заради средата и общността. На себеподобни, близки, други като тях, които ги разбират и приемат.
Свитичките деца са вече по-уверени, по-спокойни, включват се и участват с радост.
Виждаме една плавна трансформация – децата разцъфват и показват своите таланти и умения, защото са намерили благодатна почва. Почвата, която ги храни – любов, грижа, разбиране, добър подход.
Да си пожелаем да пребъдат тези занимания и инициативи, като все повече деца със синдром на Даун постигат пълноценният и щастлив живот, който заслужават.
Стани дарител | Свържи се с нас