БЛАГОСЛОВЕНА, ЧЕ СЪМ ТЯХНА МАЙКА

Наскоро ме попитаха дали съжалявам, че сме осиновили Руми, тъй като бях споделила, че от известно време се чувствам емоционално, психически и физически като развалина.

Наистина, последните седмици са изключително тежки и емоционално изтощителни за всички в семейството ни. Когато съм готова да говоря за това, ще разкажа как сме преминали през тях и как преживяното се е отразило на всеки един от нас.

Сега обаче искам да споделя отговора си на горния въпрос, защото има защо.

НЕ съжалявам за нито една от двете си дъщери!

НЕ съжалявам за Вяра, която дръзнах да запазя и родя, въпреки ужасните прогнози на лекарите за диагнозата “синдром на Даун”, с която ме зашлевиха още в третия месец от дълго чаканата и жадувана бременност с нея; въпреки трудностите, борбите, неравните възможности и несправедливостите, съпътстващи живота ни като родители на специално дете.

НЕ съжалявам за Руми, която приех за своя дъщеря още преди да съм я видяла, още в мига, в който за нея ми се обадиха социалните; която обичам с цялото си същество от нокътчетата на малките й крачета до крайчетата на буйните й къдрици, въпреки цвета на кожата, произхода, възрастта, задържаното й развитие и емоционалните урагани, съпътстващи живота ни като родители на още едно специално дете.

Днес ме попитаха защо Руми е “специално” дете. Споделям отговора си публично, защото отново има защо.
“Специално е, защото е осиновено. Преживяло е травма от изоставяне няколко пъти за краткия си живот. Имаше изоставане в емоционалното развитие, почти не можеше да говори и други неща… Работим с психолози, предстои работа с логопед… И да, прекрасно момиченце е, както и Вяра, както и всички деца всъщност 😍 Всички имат нужда от едни и същи неща – много любов, търпение и зачитане на индивидуалността. И за мен всички деца са специални по своему, без значение дали имат някаква диагноза или не. ❤”

Знам, че не всеки вижда нещата по този начин. Знам, че на много хора им се вижда странно и необяснимо как е възможно да се смеем, да се радваме и да сме щастливи с такива деца. Знам, че някои дори чукат на дърво и кръстосват палци зад гърба си, съпровождайки ни с изумени погледи…

Но… Аз съм истински щастлива и благодарна, че съм майка на Вяра и Руми. И не, не съжалявам за нито секунда, че точно те са мои дъщери. Такива, каквито са. Прекрасни и много специални ❤

П.П. Благодаря от сърце на двете момичета, които ми зададоха горните два въпроса! Те си знаят кои са 😍 Честит празник! ❤