Над всичко се извисяваше Песента. И Танца. Ритъмът. Музиката.
Нямаше мислене, че са особени, различни, странни, други.
Те просто танцуваха.
Над интелекта имаше едно по-високо ниво – Емоция, Щастие!
Сълзи от Радост! Такива моменти докосват сърцето и осмислят това, което правим ❤
Щастливи деца, щастливи родители! 🙂
Синдромът на Даун беше нещо страшно за нас. Беше съмнение, после стана реалност, след това – наша съдба. Ние се научихме да живеем с него и дори да бъдем щастливи с тази диагноза!
Превръщането на слабите страни на детето ни в силни стана наша цел и мисия.
Днес е международният ден на синдрома на Даун! Нека приемем тези хора и се опитаме поне малко да ги разберем.
Всеки има своята лична еволюция! И всеки ден ние правим стъпки в тази насока. Всеки един ден е Денят!
Честит празник!!
Честит рожден ден, мило дете!!! ❤
Неусетно изминаха 9 години, през които преминахме през “Махнете я!” до “Оооо, ама тя много добре се развива!!”. Само ние с мама знаем колко безсънни нощи имахме /и имаме/, колко специалисти, часове, работа, учене и занимания. За да можеш да говориш, да играеш, да твориш, да си отговорна, умна и …щастлива!!
Вече си и страхотна кака – грижовна, палава, игрива ❤
Бъди все така символ на различните деца, като вдъхновение, че те също могат!!! 🙂
Обичаме те!!
Нека Бог да те закриля!!
Времето не е слънчево, но парка е винаги добра идея.
Ритахме топка, люляхме се, гонихме гълъби, галихме коте, чухме сврака на дървото…. въобще… разкош!!! Чист въздух, движение и живият живот ❤
Е, после има време и за Маша 😉
Важно е да поощряваме креативността у децата и да им помагаме да си създават и свои игри и забавления, а не само да използват готови.
Днес с радост установихме, че измислиха проста и лесна игра, като скачаха върху хартиени кърпички. Те ги извадиха, наредиха и заподскачаха по тях. Освен че е добре за физиката, концентрацията и точността, е и забавно.
Когато си креативен, можеш да играеш със всичко. 🙂
Децата натурално имат в себе си това качество и е добре да го запазим.
Дете в “норма” играе с дете със синдром на Даун. Без предразсъдъци, а с щастие и радост…
И когато утре види същото или друго специално дете в училище, няма да го сочи с пръст и да се присмива, а ще каже: “Той ми е приятел!” <3
Надя!!! Жена ми.
Отива сега да се среща и бори в училището, за да може дъщеря ни и другите като нея, деца със синдром на Даун и подобни, да имат по-добри и адаптирани за тях условия за образование!!
След това отново отива на друга среща, пак с държавни органи, пак за нашата кауза, за синдрома на Даун.
И така …борба след борба … ден след ден ..
Тя е един страхотен воин и отдадена майка …
Бих искал да съм повече като нея….
Понякога на нас с Надя ни е трудно с децата и конкретно с Вяра.
Но знаете ли какво си представям и кое ме мотивира?
Представям си семейство или самотен родител в градче или село високо в планината.
Детето е “специално”, със синдром на Даун или друга диагноза. Наоколо няма логопеди, психолози, ерготерапевти.
Имат вода, ток, интернет. Поне в България и в най забутаното място има читав интернет.
Караме Руми на градина с Вяра.
Вътре Руми я сочи с пръст и я представя: Яра! (Вяра)
Едно момиче гледа Вяра и я пита:
– Защо ти е такава главата?
Вяра, неразбрала въпроса, обяснява:
– Вяра, на Руми, мама и тати ❤
Днес открихме клуб “Всеки може” за деца със синдром на Даун. Беше много интензивно, с много повече хора, отколкото сме очаквали. Деца, студенти, родители, приятели, спортисти и други.
Въпреки динамиката на събитието успях да “усетя” повечето от родителите. Не само да поговоря с тях, а и да ги почувствам.
Email: