Скача, детето, добре скача. Но какво толкова, ще каже някой, нищо особено. Всяко дете може да скача.
Не и децата със синдром на Даун. При тях мускулите са по-слаби, равновесието им куца и от там произлизат доста ограничения.
Първото изкачване по стълби, първото повдигане на пръсти, стоенето на един крак за първи път – това са малки наглед успехи, но всъщност голяма крачка за специалното човече. И те предизвикват сълзи на радост и гордост у мама и татко.
Който не е бил лишен от тези умения, не може да знае какво е щастието, когато ги постигнеш.
Ние само си пожелаваме, пожелаваме и на вас, да не приемаме за даденост дори и най-малките неща от ежедневието.
Защото за родители като нас те са чудо!
