Мечо, мечо, запомни,
зъбките си мий в зори,
а пък лягаш ли да спиш,
с паста да ги поздравиш! 🙂
Всички знаем историята от Библията, за сакатият човек, на който Христос казал: “Вземи постелката си и ходи”. И той проходил. Подобна история има и за сляп човек.
По подобен начин се чувстваме и ние, за дете, което е проговорило много късно, и сме имали съмнения кога и дали това въобще ще стане, бавно, трудно, но все пак проговаря, вече бърбори, общува, и вече пее песнички по нейният начин.
Защото освен синдрома на Даун много от децата със тази генна аномалия имат и придружаващи проблеми. Речева диспраксия, дислалия и други говорни нарушения. Но с много търпение, труд, усилия и работа на специалисти чудото става. Да, не е веднага, както в Библията, но повечето чудеса искат време, понякога години. Тогава и детето е променено, и родителят. 🙂
И си щастлив, и цениш всяко малко постижение, което за другите деца е даденост, а за нас е вълшебство!!! ❤