Октомври е. Месец за повишаване на информираността за синдрома на Даун. Всъщност, за нас цяла година е октомври. Да работиш за това детето ти да бъде разбрано и възприето като човек няма работно време и е постоянна кауза.
Една случка на парка скоро ме наведе над някои мисли и затвърди едно мое усещане.
Вяра играеше на парка и едно дете се приближи до нея. Бащата извика детето и му каза нещо тихо. Детето пак дойде към нас, и когато трето дете се приближи, момичето го придърпа настрани и му каза: “Тя е болна”.
Чух го и ме жегна.
И други родители са обяснявали така на децата си какво е синдромът на Даун. А колко би било чудесно, да им отделят минутка и да им кажат:
“Тя е родена така. Както някои деца имат руса коса или сини очи. И това е за цял живот. Но тя е здрава. Просто изглежда по-различно, има по-извити очи и говори по-особено, затова ходи на логопед, за да се учи да говори добре. Играй си с нея. Тя е дете като теб!“
Една минута, която може да промени цялото общество от подрастващи деца. Малка стъпка за всеки родител, но голяма крачка за човечеството.